Историята започва в началото на месец май 2003 година, когато заради спукана водопроводна тръба пред дома на Цветанка Иванова на ул. “Даскал Димитри” №3 в Кюстендил бликва малко гейзерче.
Въпреки неколкократните разговори на жената с дежурните в местното ВиК-дружество, аварийната група, която й обещават те, така и не се появява.
За това време преминаващите по улицата леки коли и камиони са превърнали жизнерадостното гейзерче в дълбока дупка, от която между впрочем блика чиста питейна вода. Количеството на похабената живителна течност, която се плаща от джоба на клиентите на водното дружество едва ли някой някога се е опитвал да изчисли.
На 25 май 2003 година, на път за вкъщи, синът на Цветанка Иванова - Антон, прави опит да преодолее “водния обект”, намиращ се току пред вратата на дома му, но не успява. Заради това, че се придвижва доста трудно и с бастун, той се подхлъзва, пада в дупката и чупи десния си крак.

Малко след инцидента пострадалият е приет по спешност в Кюстендилската болница “Д-р Н. Василев”, но на 28 май 2003 година състоянието му се влошава рязко и се налага медицинският екип грижещ се за здравето му, да направи спешна операция. След нея Тони е настанен в интензивното отделение на здравното заведение, където борбата на лекарите за живота му продължава през цялата нощ, но безуспешно.
На 29 май 2003 година, сутринта, Антон Иванов умира от настъпилата кардиоциркулаторна и дихателна недостатъчност.
Според тройната съдебно-медицинска експертиза смъртта на Антон Иванов е настъпила “вследствие на тежка фрактура и последвалото оперативно лечение на фона на тежки соматични страдания, довели до влошаването на соматичния статус с картина на полиорганна недостатъчност с нарушение в коагулацията и тежък хеморагичен шок, довел до летален изход….”Преведени на обикновен български език сложните медицински термини означават, че кръвта на Антон Иванов е била по-рядка от нормалното, трудно се е съсирвала и всяка по- дълбока рана или операция е била фатална за него.
В заключението на съдебните медици пише още, че Антон е бил алкохолик, епилептик и е страдал от хроничен хепатит. Освен това е имал и полиневропатия на долните крайници, заради която се е придвижвал с бастун. Въпреки всички тези тежки заболявания, ако не е било счупването на десния крак и последвалата операция, Иванов е щял да живее още доста време, категорични са лекарите.
По причини, които ще останат тайна, Цветанка Иванова завежда дело срещу Община Кюстендил и ВиК в областния град едва през месец април 2004 година. Гражданското дело завършва на 18 май същата година, а на заседанията по случая “Тони” кметството кой знае защо не изпраща свои адвокати.
Решението на съдебният състав, председателстван от съдия Соня Кочова гласи:
Осъжда Община - гр. Кюстендил и “ВиК” ООД да заплатят солидарно на Цветанка Петрова Иванова сумата от 15000 лв. неимуществени вреди и 497 лв. имуществени вреди, ведно със законната лихва, от 29.05.2003 година до окончателното изплащане, както и разноски в размер на 1360 лв.
Осъжда Община Кюстендил и “ВиК” ООД да заплатят солидарно на Кюстендилския окръжен съд държавна такса в размер на 619.88 лв.
Според съдията по делото Соня Кочова вината на Кюстендилската община и на местното ВиК-дружество за смъртта на Антон Иванов произтича от нарушаването на два нормативни акта.
Най-напред е заобиколен чл. 72 от Закона за устройство на територията който гласи:
“1. Работите, свързани с разкопаване на улични и тротоарни настилки и вътрешноквартални пространства, се извършват въз основа на разрешение за строеж. За започването на строежа възложителят уведомява съответната общинска администрация, след като предварително е съгласувал действията си с органите по безопасност на движението.
2. При повреди на подземните мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура, които трябва да бъдат отстранени незабавно, възложителят или експлоатационното дружество може да започне работа веднага, като уведоми за това ответната общинска администрация.”
Именно от тези два текста произтичат и следващите законови задължения на общината и ВиК-дружеството, категорична е съдия Соня Кочова.
Нейното решение се базира на две разпоредби от Закона за задълженията и договорите:
Чл. 45: ”Всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму” и
Чл. 49: “Този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа”.
Оттук нататък нещата изглеждат сравнително прости и разбираеми даже за редовите граждани. Според действащата законова уредба улиците на населените места са собственост на съответните общини и в частност на Община Кюстендил. Отстраняването на възникналите по водопроводната мрежа аварии пък е задължение на съответното ВиК.
Процедурата по възстановяване на уличната настилка след приключване на ремонта също е известна, макар и да звучи абсурдно.
- След като отстрани авария ВиК-дружеството е длъжно да уведоми общината да планира необходимите за асфалтиране средства и засипва с чакъл дупката, която е издълбало на улицата.
- От своя страна, за да поправи улицата, Общината е длъжна да обяви конкурс по Закона за обществените поръчки и да избере най-изгодата оферта на фирма, която да асфалтира и заличи “белезите” от работата на водните специалисти.
В драмата с Антон Иванов обаче не се е случило нищо от написаното в по-горе цитираните нормативни документи. В дебелите тефтери на Кюстендилската община авария на ул. “Даскал Димитри” N:3 не е отбелязана. Паметливи кюстендилци обаче припомниха, че въпреки трагедията въпросният теч е отстранен едва на 4 юни 2003 година. 

http://kustendil.info/index.php?option=com_content&task=view&id=216&Itemid=34 

Обсъди във форума. (0 мнения)