Така започва една статия в днешния брой на вестник "24 Часа". Статията е по повод отвореното писмо на новозеландеца Майкъл Рийд, който е женен за българка и от три години живее в нашата мила татковина, но все още не може да свикне с абсурдната ни действителност. Писмото е адресирано до крадците, откраднали преди повече от месец автомобила на жена му (заедно със столчето на 9-месечното им бебе!) от паркинга на магазин БИЛА в кв."Младост" (пред погледа на охраната, според неговите думи).

На нас историята ни е до болка позната - по-късно крадците му поискали откуп в размер от 2200 евро, за да върнат колата (13 годишно БМВ 525!). У нас това се случва под път и над път и такива истории вече не са новина за никого (молим се само ако може да не ни се случва и на нас!). И господин Рийд отишъл първо в полицията, но нали се сещате какво са му казали там? ("Униформените бяха много любезни.Казаха ми, че на ден крадат по пет коли, така че едва ли ще намерят точно моята.").

Чужденецът обаче решил да не оставя нещата така. В отвореното си "писмо до уличните псета" той настоява да му бъде върната открадната кола или "след време ще ви намеря"! Решимостта му е безспорна и нищо чудно да доведе до положителен финал на историята или не толкова положителен за автоапашите. От снимката във вестника се вижда, че човекът никак не е в първа младост, но в очите му се чете истинска непоколебимост.

"Ще свикне!", ще кажат скептиците. Или ще се изнесе от Абсурдистан, заедно със семейството си, биха допълнили реалистите. (Той самият намеква за подобно решение - заради страха за детето си).

А ние ще си останем тук - може би защото отдавана сме свикнали. Нашите деца - засега - също ще останат тук. Поне докато им писне от родната действителност и поемат (както стотиците хиляди българчета през последните "демократични" години) към "белия свят".

А ние ще си останем тук - в сивия свят на примиренчеството, овчедушието и "мъдрата" поговорка "Преклонена глава - сабя не я сече!". Ще преживеем и това. (Макар че, нашето отдавна не е живот а преживяване, живуркане...)

В "Шоуто на Слави" често се чува шеговитата реплика: "Да не се изложим пред чужденците!". Излагаме се - ежедневно и ежеминутно. А после ни е болно и обидно когато в "белия свят" името ни става нарицателно за "див и с престъпни намерения". Засягаме се на национална чест и се бием в гърдите заради розите, Валя Балканска и някой футболен мач. И се прибираме пак в панелните си души...

Някой ще попита какво общо има всичко това с дупките по пътищата?!

Вие може и да не сте проумели какво е общото, но едно е сигурно - децата ни утре ще разберат!

* вестник "24 Часа", брой 70, стр.14

Обсъди във форума. (1 мнения)