При въвеждането на винетните такси не се спазиха принципите на Международната пътна федерация (IRF), валидни в Европейския съюз. А те гласят:

1.          <!--[endif]-->Държавата, с набраните средства от целевия акциз, чрез своите пътни администрации поддържа, рехабилитира, извършва основни ремонти и подобрява състоянието на пътната мрежа, която се ползва от всички граждани. Не се прилага платено преминаване за пътища I, II, III и IV клас.

2.          <!--[endif]-->За големи транспортни обекти може да се обяви търг-концесия, с което се осигуряват средства „на лизинг”. Ярки примери са: тунелът под Ламанша, мостът на Босфора, тунелите под Алпите, отделни автомагистрални участъци. При всички тези случаи е задължително водачът да има право на избор – или обикновен, но добре поддържан  път с нормална скорост около 80 км/ч – без заплащане, или да спести време при повишена безопасност и скорост 120 -140 км/ч – платен. При това заплащането може да бъде решено при всеки конкретен случай по различен начин: чрез винетки, чрез бариери със заплащане (тол-такси), или по друг начин.

3.          <!--[endif]-->Не се допуска за една дейност да се заплащат два вида такси.

Тези принципи ще трябва да бъдат спазвани и от България, когато стане член на ЕС.

Автомагистралите са пътища от висок клас. Те осигуряват по-висока скорост на движение и едновременно с това подобрени показатели за безопасност на движението, лукс на возене и икономия на време. Като недостатък може да се посочи по-високата строителна стойност.

      В Европа всяка държава сама решава дали е необходимо да се заплаща за преминаване по автомагистралите. Също така индивидуално се решава проблемът за финансирането им: от бюджета, чрез заем от ЕИБ или чрез обявяване на търг за концесия. Тъй като автомагистралите са част от международните транспортни коридори, обикновено те се финансират с нисколихвени заеми от присъединителните фондове от ЕИБ или от Световната банка.

      Концесията за даден вид дейност се регламентира в съответствие със Закона за концесиите и Правилника за неговото приложение. Чрез него се заобикаля забраната да се приватизират обекти – публична държавна и публична общинска собственост, като държавата се отказва от своите права и задължения за определен срок. Тя предоставя чрез търг на определена фирма (консорциум) правото за финансиране, изграждане и експлоатация на определен обект. Създаденото смесено дружество (с 51% българско и 49% чуждестранно участие) има привилегията да покрие направените разходи чрез приходите от текуща експлоатация за срок до 35 години.

            Същественото е, че за всеки конкретен обект икономическата ефективност за определения срок трябва да е положителна, т.е. за магистрала броят на превозните средства, преминали по време на периода на концесията, трябва да бъде такъв, че приходите да са повече от капиталовите средства за ново строителство плюс разходите за текущи ремонти през периода.

            В този порядък на виждане е необходимо да разгледаме магистралните пътища, провеждащи част от автомобилното движение през България, в светлината на нейното стратегическо положение на Балканския полуостров, пряка връзка от Европа през Турция към Близкия изток.

            Граждански приетите названия на автомагистрални участъци на българска територия са: АМ „Тракия” – София-Пловдив-Бургас; АМ ”Хемус” – София-Плевен-Велико Търново-Шумен-Варна; АМ „Черно море” – Варна-Бургас; АМ „Марица” – отклонение от АМ „Тракия” през Оризово-Хасково-Кап. Андреево-Цариград; и по-скоро приетите АМ „Люлин” и АМ „Струма” – от София до Кулата.

            Преди повече от 25 години по време на плановата икономика, се предвиждаше да се строят по 100 км автомагистрали годишно – оказа се утопия. Днес, в началото на 2006 г, няма изградена изцяло нито една автомагистрала.

            От АМ „Тракия” се експлоатират 182 км от София до Оризово, от страната на Бургас е изграден къс участък от 16 км до село Ветрен. В процес на завършване на строителството са още два участъка: 39 км между Оризово и Стара Загора, и 35 км между Карнобат и Ветрен. Липсват 118 км между Стара Загора и Карнобат.

            От АМ „Хемус” са изпълнени участъците София-Ябланица-Кортина и Шумен-Варна. Липсват 245 км между Кортина-Велико Търново-Шумен.

            АМ „Марица” се отклонява около Чирпан от с. Оризово през Хасково до границата Кап. Андреево. Не са построени 115 км, има само 5 км изпълнени между Любимец и Свиленград.