До края на 2001 г. в цената на литър гориво се калкулираха: акциз, пътна такса, екотакса и ДДС. Така цената на литър гориво, включително печалбата на рафинерията, се увеличаваше с 200 – 250% при продажбата. Освен това всеки притежател на моторно превозно средство плащаше пътен данък за общинските пътища.

За изясняване прилагам таблица 2 от вестник Труд от 26. 11 2003 г. – автор Венцислав Димитров. С тези пътни и екотакси, събирани от всички шофьори, е създадена наличната публична държавна и общинска собственост.

Табл. 2

Оттук е ясно, че при средно годишно производство около 4 милиона тона нефт постъпилите по тази схема около 720 милиона лева за пътища и около 100 милиона лева за екология би трябвало да се връщат за строителство, поддържане и текущ ремонт обратно от Финансовото министерство към МРРБ и Министерство на екологията. Но по данни на Изпълнителна Агенция Пътища (ИАП) разходите за поддържане (текущ ремонт), получени от бюджета, са:

Табл. 3

            В тези разходи са включени и административните разходи за заплати на служителите.

            Без да може да се направи точен икономически анализ, вероятно в големия бюджетен излишък над един милиард лева от предишни години, съществена част са тези средства, събрани, но неизразходвани по предназначение!

            Всеки гражданин знае цените на горивата – сега те са даже по-високи от публикуваните данни в табл. 1 и са по-високи от тези в съседните страни – Румъния, Турция, Гърция.

            След като държавата се „освободи” от задълженията си да поддържа със събраните средства общата публична държавна собственост с промяна в Закона за пътищата, от 2004 г. се въведе нов данък – винетки.

            При това ясно е, че никоя институция, държавен орган или пътна администрация не гарантира, че ще се подобри състоянието на пътната мрежа, която поради системна липса на поддържане в периода 2001-2005 г. над 4 години е в плачевно състояние – дупка до дупка.