Историята започва в началото на месец май 2003 година, когато заради спукана водопроводна тръба пред дома на Цветанка Иванова на ул. “Даскал Димитри” №3 в Кюстендил бликва малко гейзерче.
Въпреки неколкократните разговори на жената с дежурните в местното ВиК-дружество, аварийната група, която й обещават те, така и не се появява.
За това време преминаващите по улицата леки коли и камиони са превърнали жизнерадостното гейзерче в дълбока дупка, от която между впрочем блика чиста питейна вода. Количеството на похабената живителна течност, която се плаща от джоба на клиентите на водното дружество едва ли някой някога се е опитвал да изчисли.
На 25 май 2003 година, на път за вкъщи, синът на Цветанка Иванова - Антон, прави опит да преодолее “водния обект”, намиращ се току пред вратата на дома му, но не успява. Заради това, че се придвижва доста трудно и с бастун, той се подхлъзва, пада в дупката и чупи десния си крак.